Честита Нова година!

Честита Нова година, мили хора! Дано да е здрава, мирна, благодатна, успешна, пълна с обич и сбъднати мечти! Дано успеем да изпълним живота си с радост и удовлетворение и да срещаме мъничко вълшебство и блясък всеки ден! 

Тази публикация трябваше да се появи още преди Коледа, но уви, оказа се, че организацията и прецизното планиране не са най-силните ми страни. Все пак искам да ви покажа единствените коледни картички, които направих. И те, както и всичко останало, което правих през декември и не успях да снимам, беше по поръчка на моите момичета.

Ето и картичките:

И двете картички са с прозорчета, изрязани в основата и покрити с плътна оризова хартия, прекарана през метален шаблон за релеф. На живо изглеждат доста ефектно :)

Ето и втората:

А ето и тазгодишните къщички. Правени са по рецептата на Йоли за коледни меденки. Препоръчвам я!

И като съм тръгнала да споделям, да ви покажа обновения си работен кът след ремонта (всъщност ремонтирахме детската и спалнята горе, но моето разхвърляно бюро бодеше очите на цялата къща и затова направихме няколко организационни промени).  Както по-рано деля кътчето под стълбите с Милото, но сега поне ги няма големите кубета за китарите му. Преглътнах, че заедно със сноуборда тези хубавини и едната китара ще пребивават в спалнята-въобще нашето семейство има хобита, които изискват пространство :) Добре, че засега сърфът не е прибран в апартамента. 

Та да се върна на моите неща: по-рано всички материали бяха наблъскани в кутии от обувки, а кутиите бяха натрупани една върху друга под бюрото и пред тонколоните. Сега всичко е в големи кутии, с които се сдобих от ЛИДЛ, а кутиите са разположени върху рафтове и шкафчета от ИКЕА. Имам си дори място за старите фотоапарати. Макс е особено доволен от новата подредба, защото си има "магистрала" от лявата тонколона до края на шкафа в дясно. Все още не е открил как да се качва по останалите шкафове, но като тръгнем на работа и започне да скучае сигурно ще намери начин.

 Единственото, което остана да се направи, е да се скрият кабелите и разклонителите, но Милото ще се погрижи за това. 

Това май е всичко.
Благодаря, че наминахте!
Хубав и усмихнат ден!

След Коледа и преди Нова година

Здравейте, мили хора! За съжаление тази година не успях да осъществя плановете си за коледен маратон по картичкоправене. Не направих нито една коледна или новогодишна картичка. Малко ми е криво за това, защото имах няколко идеи, които щеше да ми е приятно да осъществя, но за сметка на това прекарах повече време със семейството и обърнах по-голямо внимание на момичетата.  Имах изяви като хореограф, репетитор, сладкар, фотограф и шивач,  т. е. в свободното време бях 100 % майка :)

Днес ще ви покажа някои от кулинарните ни постижения. Най-сполучливи станаха коледните  ванилени  мини къщички. Ето ги и тях:

От няколко години насам у нас правим опити да направим мини коледни къщички. Първоначално правихме шаблончета от картон за стените и покрива, които изрязвахме със скалпел от тестото, но вече се снабдихме с истински 3D формички за сладки. Минахме и през няколко варианта на тестото, като последно адаптирахме рецепта от блога "Кулинарно - в кухнята с Йоана".

 Ето и продуктите:

•  300 г меко масло
•  240 г пудра захар
•  2 жълтъка
•  3 супени лъжици прясно мляко
•  1 супена лъжица ванилова есенция
•  600 г брашно

Отделно за айсинга, необходим за слепването на къщичките, са необходими 1 белтък, 1 ч.ч. пудра захар и 1 ч.л. лимонов сок.

Начин на приготвяне:
Маслото и пудрата захар се разбиват с миксер, докато маслото побелее. Добавят се постепенно жълтъците, прясното мляко и ванилията. По малко се добавя брашното и се замесва меко тесто, което се меси докато стане гладко и не лепне. След това тестото се поставя в набрашнен найлонов плик /или се увива в стреч фолио/ и се оставя в хладилник за 30-40 минути.
Около 1/4 от тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност на дебелина 3 мм. Изрязват се стените и покривчетата на къщичките /за една къщичка са необходими две еднакви странични стени, предна и задна стена, както и две еднакви части за покрив - има много готови шаблончета, само напишете в Гугъл mini gingerbread house template/ . Частите се подреждат в тава върху хартия за печене. Изрезките от тестото се събират и заедно с нова четвъртинка от студеното тесто се оформят на топка, която отново се разточва и се изрязват още стени и покривчета. Процедира се така докато свърши тестото.
Частите се пекат в предварително нагрятата фурна на 180°C за около 10 мин. Готови са, когато краищата им започнат леко да порозовяват. След като се извадят от фурната се оставят за няколко минути в тавата. Към сглобяване на къщичките се пристъпва след пълното охлаждане на частите.
За слепване на къщичките се прави глазура от разбит на пяна белтък заедно с 1 ч. ч. пудра захар и 1 ч.л. лимонов сок. Полученият айсинг се покрива със стреч фолио и се съхранява в хладилник докато дойде време да се използва.
Част от айсинга се слага в малък найлонов плик, на който се отрязва дупчица в единия край. Първоначално се залепят четирите стени, след това се поставя покрива, а рисуването на прозорчетата и керемидите на покрива се прави след като сглобките на къщичката са изсъхнали. Момичетата вече правят украсата със затворени очи.
От посочените по-горе продукти се получават 28-30 къщички с размери около 5 х 5 х 5 см.

Подобни къщички, само че от медено тесто, правихме за коледния базар в училището на децата. Опитът ни показа, че е добре тестото да е без набухватели /или набухтавели, както казваме у нас/, защото покривът приляга по-добре. Ето и снимки от приготовленията-моята работа беше да замеся тестото и да снимам - всичко останало направиха госпожиците. Светлината беше ужасна, но все пак трудовият ентусиазъм се вижда.

Това май беше всичко.

Благодаря, че наминахте!

Весело посрещане на Новата година!

Вишновка

В повечето семейства календарът за правене на зимнина е един и същ всяка година. И в нашето семейство е така, макар че в "календара" ни има всичко на всичко три сигурни събития, едно от които е правенето на вишновка. Тя всъщност не  е зимнина в истинския смисъл на думата, но тъй като все пак става дума за обработка на плодове и консумацията и е отдалечена във времето, намирам някакви общи белези.

 

За първи път направих вишновка преди няколко години, когато вишневото дърво в двора на родителите ми беше дало огромно количество плод, което те се чудеха как да оползотворят и решиха до известна степен проблема като ми изпратиха малка част  - около 5 кг. Разбира се не направих вишновка с цялото количество, а само малко, за проба. Оказа се, че това питие стана любимо на обкръжението ми, а пияните вишни, които остават след като вишновката е готова, са незаменими като сладкарски продукт. Друго полезно качество е, че действа добре при кашлица - дори Мери Попинз дава на децата по лъжица вишновка вечер :)
Тук ще споделя моята рецепта и ще покажа няколко снимки от процеса на приготвяне.
Продукти за един буркан от 1,7 л: около 1 кг изчистени от костилките и дръжките вишни; 400 г захар, 500 мл ракия, 4-5 вишневи листа.
Първоначално вишните се изчистват от костилките и дръжките. Махането на костилките не е задължително, но аз го правя, за да мога после да прибера плодовете във фризера.

После слагам вишните в буркана, докато запълнят 2 / 3 от обема му. Следва прибавянето на захарта и заливането с ракията.

 

Най-накрая  се слагат вишневите листа, бурканът се затваря и се оставя на тъмно в продължение на 35-40 дни или докато захарта се разтопи. От време на време може бурканът да се разклаща, за да се ускори топенето на захарта. Най-накрая течността се прецежда и вишновката се налива в тъмни бутилки, където е  готова по всяко време да стопли и отпусне и най-стресирания  консуматор (това последното е специално за дамите от моето обкръжение, които чакат публикацията и новата вишновка с нетърпение) 

Това е от мен. Хубава и спорна седмица на всички!

Великденска битка с вълшебни яйца

Христос Воскресе! С пожелания за здраве, щастие и благоденствие!

От доста време обмислям да споделя моя начин за създаване на вълшебни великденски яйца. Това трябваше стане още в четвъртък вечер, най-късно в петък сутрин, но май не дооцених всички обстоятелства. Не прецених, че в четвъртък вечер съм на концерт на децата, а в петък сутрин ще пътуваме към дома на родителите ми, където цялата фамилия от девет човека ще разполага само с един компютър и два лаптопа, до които достъпът ще е значително затруднен поради "неотложните" нужди на хлапетата.

И все пак, макар и късно,  реших да не се отказвам и да споделя технологията за направата на тези интересни яйца.

Интересните шарки се правят с люспите от 1 кг лук, които се нарязват с ножичка на ситни парценца /децата могат да са много добри помощници при рязането/. Използвам бели яйца, защото шарките се отпечатват по-контрастно. После всяко яйце се мокри с вода, овалва се в нарязаните люспи и се стяга в парче от дамски чорапогащник /преди това щедро се слагат допълнително лучени люспички върху чорапа/.

 После яйцата се сваряват по обичайния начин, но отделно от останалите, защото от лука водата се боядисва в жълто и ако има и други яйца, те също ще пожълтеят. Не препоръчвам да се правят повече от 15 яйца наведнъж, първо защото рязането на люспите ще отнеме много  време и второ - защото яйцата ще потъмнеят много. След сваряването, както са опаковани, се боядисват. Препоръчвам боядисване най-вече в синя боичка, защото стават най-ефектни. Лилавото, за моя изненада, също се оказа добър вариант. След боядисването яйцата се оставят да си "починат" няколко минути, защото ако се разопаковат веднага е възможно шарките се развалят.

След това чорапът и люспите се махат и......

имаме вълшебни яйца. Честно казано красивите шарки не са много полезни във великденските яйчени двубои, но пък по хубост всички останали яйца им отстъпват. Освен може би това специално яйце с щъркел, което моята племенница направи

 Е, това беше.
Хубав, светъл и усмихнат празник!

Овесени бисквитки с орехи и сушени плодове

Днешната публикация започвам с уговорката, че тези бисквитки не са просто „нещо сладко за похапване”, а имат специално предназначение – сервират се с плато от сирена и вино. Идеята за тях взех от януарския брой за 2010 г. на списание Good Food и въпреки че ги набелязах за правене още тогава, едва сега намерих време и повод да ги пробвам и трябва да призная, че това двугодишно забавяне е голяма грешка от моя страна. Тук ще дам продуктите и количествата, с които аз правих сладките, но ще посоча в скоби и оригиналните съставки, така, както са дадени в списанието .

Продукти:

1 / 4 ч. л. бакпулвер;

4 с.л. прясно мляко;

3 / 4 от 250 г пакет краве масло, меко /или 175 г меко краве масло според оригиналната рецепта/;

120 г кафява захар /или 100 г. обикновена захар според оригиналната рецепта/;

300 г фини овесени ядки;

140 г пълнозърнесто брашно;

60 г. общо нарязани стафиди и кайсии /50 г стафиди, едро накълцани, според оригиналната рецепта/;

60 г. орехови ядки, ситно счукани /50 г в оринигалната рецепта/



Начин на приготвяне:

Бакпулвера се разтваря в млякото. Мекото масло и захарта се разбиват с миксер на пухкав крем. Постепено започва прибавянето на другите продукти като бъркането вече е с лъжица – овесените ядки, брашното, сушените плодове, орехите и млякото. Омесва се твърдо тесто.

Загрява се фурната на 180 градуса. Тестото се прехвърля на набрашнена повърхност и се разточна на лист с дебелина 1 см. С формичка или чашка се изрязват 5 см кръгчета, които се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се около 15 мин до леко златисто. След изстиване се поднасят с плато от сирена.

В списанието пише, чемогат да се изпекат до два дни предварително и да се съхраняват в плътно затворена кутия, но при нас този вариант е неприложим, защото по-малко от 24 часа след изпичането от сладкишчетата останаха само снимките. На мен ми се получиха 42-43 бисквитки.

Тъй като правенето на сладките е много лесно и сравнително бързо, мисля да ги внедря за постоянно в семейното меню. Струва ми се, че следващия път ще сложа поне 80 г сушени плодове, като към стафидите ще прибавя боровинки или сушени сливи за цвят или пък ще потърся тъмни стафиди, които да контрастират на останалите продукти.

Мармалад от портокали или за това как един чревоугодник започна да вари сладка

Преди няколко години, докато се подготвях теоретично за коледните празници, срещнах тази рецепта. Стори ми се, че сладките ще са точно по мой вкус и реших да ги направя. Започнах да си набавям необходимите продукти, но ударих на камък при търсенето на конфитюра от портокали, който се слага в плънката. Тогава се сетих, че в любимото ми списание "Good Food" съм срещала такава рецепта. Поразтърсих се в старите броеве и действително в бр. 2 / 2008 г. намерих каквото ми бе нужно. Дотук добре, ама аз през живота си не бях варила сладко/мармалад/конфитюр - просто и майка ми и свекърва ми са страшно добри в тази област и не ми е минавало през ума да ги конкурирам, за да чуя накрая "Е, не е като на баба!". Пък и от обясненията ми се стори, че варенето на мармалада е двудневна епопея с неясен резултат. Първоначално се отказах, но оставих списанието на поставката за книги в кухнята, като декорация - ей така, да му се порадвам на хубавите снимки. Мислех, че с това съм приключила,  но въпросът какви ли са на вкус онези сладки продължи да ме занимава цяла седмица. Тогава реших-ще се пробвам да го направя този мармалад, пък каквото стане - най-много да изхабя кило захар и малко портокали и да спечеля драгоценен опит. Речено - сторено. Много старателно прочетох всички указания и си набавих необходимите продукти. Стъпка по стъпка повторих всичко и ....О, чудо! Сварих сама мармалад!
Оттогава съм правила 3 пъти мармалад от портокали. Не е имало случай да не стане. И сладките се получиха, но за тях би следвало да направя отделна публикация /ако стигна до правенето им и тази година/. А сега, та-та-та-тааам...

За направата на мармалада използвах: четири малки портокала /моите общо бяха с тегло 680 г, а в списанието се препоръчва тегло от 500 г/, сока от един лимон, 1 кг захар, 1,7 л вода.
 Във фруктиерата у нас се търкаляше самотно и нещастно и една мандарина, чийто сок също влезе в конфитюра - изобщо не се усеща.
Начин на приготвяне: Започва се от вечерта.Първо се измиват портокалите с топла вода, гъба и веро. После се разполовяват и изцеждат. На мен ми се получиха около 300 мл сок. После пулпата се изстъргва и се завързва в парче плат - аз ползвах тензух. Корите се нарязват на колкото се може по-тънки лентички-аз ги настъргах на V-образно ренде, на най-тънките възможно лентички. Първия път ги надробих с резачката на кухненския комбайн, но не повторих, защото сокът на сладкото, който после се желира, не става така бистър. Иначе начина на нарязване не оказва влияние върху вкуса. Изцеденият сок от портокалите и  лимона /и от сложената по милост мандарина/ се изсипва в тенджера от неръждаема стомана, в която ще се вари сладкото, след което се прибавят водата, нарязаните корички и вързопчето с пулпата. Тенджерата се захлупва и на заготовката за мармалада се пожелава "Лека нощ".
На следващия ден: във фризера се оставят 3-4 малки чинийки или една по-голяма,необходими по-късно за изпробване на готовността на мармалада /за мен тази работа с чинийките изглеждаше доста абстрактна, но се оказа, че действа безотказно/.  Съдържанието на тенджерата се загрява и се оставя да къкри без капак на средно силен огън около час и половина. Накрая коричките от портокала трябва съвсем да са омекнали. Тогава се вади вързопчето с пулпата, оставя се  да изстине и се изстисква сока от него.
Добавя се захарта и се разбърква до пълното й разтваряне, преди това не бива да ври. Увеличава се котлона и се оставя да ври около 15 минути, след което се дърпа настрани. После идва времето за пробите с чинийките. Смисълът на цялата работа със студените чинийки е да се получи впечатление за гъстотата на мармалада след изстиване. За целта върху студените чинийки се капват няколко капки от сока и после чинийките се връщат за 1 минута във фризера. Ако след това сокът още тече, сладкото се връща на котлона за 3-4 минути /в списанието пише за две минути, но явно аз започвам да правя пробите по-рано и ми е необходимо повече време за сгъстяване/. На мен ми бяха необходими около 40 минути от завирането до окончателното махане от котлона, заедно с времето за пробите, но предполагам, че тази цифра не е константна и зависи най-вече от количеството на водата.
След като мармалада се махне от котлона се оставя да си почине 10 минути. Ако се е образувала пяна, се маха - при мен беше много малко по краищата. Пълни се в сухи бурканчета - при мен се получиха три  буркана от 370 мл и едно бурканче от детски храни.

Първия път, когато правих мармалада, си оставих само едно бурканче от него, за да направя сладките. Останалите бурканчета раздадох като домашно правени подаръци, с подходящите опаковки. Тази година мармаладът стана чудесен и затова ще си помисля сериозно дали да се лиша от някое от скъпоценните бурканчета в полза на родата :)

Кексчета с круши и бонбони "Лакта"

Днес отново е понеделник - най-омразния ми ден от седмицата. Денят, в който за пореден път си правя равносметка, че почивните дни са се стопили неусетно без да успея да свърша и една десета от заплануваното и същевременно въртележката се е завъртяла и аз отново съм на нея.
Така, петте минути за самосъжаление изтекоха и е време като Мюнхаузен да се хванем сами и да се изтеглим от това състояние.

Днес отново е понеделник. Начало на нова седмица и ден, в който вкусът на приятните преживявяния от почивните дни все още не е изчезнал. Все още се усмихвам като се сещам за невероятната съботна вечер, прекарана  с приятели, или пък за останалите от неделя кексчета, с които подсладих сутрешното кафе. За тях ми е думата - макар и не чак толкова добри на вид, се оказаха страхотни на вкус. Рецептата за тях взех от юбилейния 50-ти брой на Good Food (само да вметна - това списание ми е слабост, купувам го от първия брой, правя по една или две рецепти максимум от брой, но ми е удоволствие и само да го разглеждам). Тук ще дам продуктите, които аз използвах и ще покажа снимката на моите кексчета.

Необходимите продукти са: 300 г брашно, 90 г захар, 1 ч. л. бакпулвер, 1 ч.л. канела, 250 мл прясно мляко, 2 разбити яйца, 100 г разтопено масло, круша и половина-обелена и нарязана на  парченца, 1 пак. бонбони "Лакта" 120 г - нарязани на парченца, 30 г филирани бадеми.

Начин на приготвяне: брашното, захарта, бакпулвера и канелата се слагат в купа и се разбъркват добре; отделно се смесват яйцата, млякото и маслото; при сухите съставки се прибавят плодовете, 1 / 3 от нарязаните бонбони (всеки бонбон нарязах на 6 парченца) и течните съставки, след което леко се объркват (не е необходимо да става гладка маса). Разпределя се в тавичка за кесчета, в която предварително са сложени хартиени кошнички. На мен ми се получиха 18 броя. Най - отгоре се разпределят останалите нарязани бонбони и бадемите. Пекат се около половин час в предварително загрята на 200 градуса фурна.

Добре е кексчетата да се оставят да изстинат, защото карамелът  е разтопен и доста лепкав веднага след изпичането и трудно се отлепят кексчетата от хартиените кошнички. Чудесно си подхождат с мляко с кафе :)

Тази публикация започна доста шизофренично, но завърши добре и с аромат на кафе. Стискам си палци да удържа зрънцата добро настроение цялата седмица :)

Черен сладкиш или за коректното наименование на сладкиша "Негърче"

Започвам днешната публикация с уговорката, че в рецептите на майка ми този сладкиш е записан под името "Негърче", в което аз лично не виждам нищо лошо или обидно за черната раса. Но дъщерите ми смятат, че употребата на думата негър, дори в умалителната й форма, е обидна, поради което, за да не рискувам да подразня някого и да го откажа от правенето на сладкиша, реших да сменя името. И тъй като очевАдно сладкиша не може да се казва "Афроамериканче", първо защото не всички черни хора са американци и второ защото сладкишът няма абсолютно нищо общо с държавата САЩ, го наименовах чрез цвета му. По-мнителните вероятно ще съзрат отново расов намек, но честна дума-няма такова нещо.
Та за сладкиша - това е първия сладкиш, който направих. Това е и сладкиша, който правя най-често. Има си причина - става бързо, вкусен е и няма какво да му се обърка.
Рецептата е такава, че съотношенията винаги са точни - използавм като мярка две еднакви чаши - за сухите и за мокрите съставки. Не е необходим миксер или дълго бъркане.
Ето и необходимите продукти:

• 1 ч. ч. кисело мляко;
• 1 ч. л. хлебна сода;
• 1 / 4 ч.ч. олио;
• 1 ч. ч. захар;
• 1 яйце (в оригиналната рецепта е без яйце, но аз го прибавям за разкош :))
• 3 с.л. тъмно какао;
• 1 ч. л. канела;
• чаша и половина пресято брашно;
• 1 ч.ч. едро счукани орехови ядки.

Отделно за глазурата са необходими: 3 с.л. прясно мляко; 2 с. л. захар; 25-30 гр. краве масло; 1 пълна с. л. тъмно какао.
Правенето на глазурата не е задължително. Сладкишът е пак толкова вкусен и ако само се поръси с пудра захар.

Начин на приготвяне: Хлебната сода се обърква с киселото мляко. Като шупне, се прибавят останалите продукти. Готовата смес се изсипва в правоъгълна тавичка и се слага в загрята на 200 градуса фурна за 30-35 минути. Проверява се дали е готово с помощта на дървен шиш или клечка за зъби - набожда се в сладкиша и ако излезе чист, значи сладкишът е готов.
Отделно на слаб котлон се стопява маслото, в което прибавяме останалите продукти за глазурата. Готовата глазура се нанася върху поизстиналия сладкиш.

Следващите стъпки са ясни - нарязване и ммм....

Ябълковият сладкиш на мама

Преди няколко дни, докато се ровичках в сайт за дигитална фотография, попаднах на обявено предизвикателство за заснемане на място, на което сме играли като деца или което свързваме с детството си. Замислих се, че никога не съм имала къщичка на дърво или обособено място за игра. Вярно, че в двора на къщата ни едно време имаше старо черешово дърво, в чиито клони се криехме, обаче и него вече го няма. Дори  детската ми стая, след толкова години и след серия от ремонти, одавна е изгубила облика си и си е останала само с името. Въобще си дадох сметка, че поради изминалите години следите от детското ми присъствие са окончателно заличени.
Тъкмо бях на ръба да започна да се самосъжалявам, когато оптимистът в мен се обади и ми подсказа алтернативен начин  за освежаване на детските спомени-да направя сладкиша на мама с ябълки. Винаги съм го обичала и май дъщерите ми в това отношение (поне) приличат на мен.

Направата на сладкиша не е трудна, за човек, който има все пак някаква представа от готвене. Когато реших да го направя за първи път, начинанието ми се стори доста сложно, но това от една страна се дължеше на липсата на опит, а от друга - на оскъдните обяснения на майка ми, която пазеше като рецепта само списък на необходимите продукти, някои дадени и без количества (например: брашно-колкото поеме; колко всъщност поема?).
Та така, след множество опити и грешки, мога вече да кажа, че ако ми се наложи да приготвям вкусен сладкиш за следобедно неделно парти през есента или зимата, за гости, които искам да зарадвам, то този сладкиш ще е в топ 3 на избора ми. Защо в топ 3-защото все пак изисква повечко време, а рядко се намират доброволци за почистване на ябълките.

Необходими продукти: 
125 гр краве масло (едно малко пакетче);
1 ч.ч. кристална захар;
3 яйца;
1 ч. л. бакпулвер (или половин пакетче);
500-600 гр. брашно (истината е някъде по средата, ако се ползват яйца със средна големина);
1 ванилия

Отделно са необходими: около1 кг ябълки, канела, кристална захар за поръсване на ябълките (4-5 с.л.) и отделно пудра захар за поръсване на готовия сладкиш.

Начин на приготвяне: Брашното се пресява заедно с бакпулвера. В него се прави кладенче, в което се прибавят яйцата, захарта, маслото, нарязано на парченца, големи колкото лешник, и ванилията. Омесва се гладко тесто, което се разделя на две равни части-едната се прибира в найлонов плик хладилника, а другата във фризера.
Ябълките се почистват, обелват и настъргват на едро ренде.
Тестото от хладилника се разточва и се поставя на дъното на тава с диаметър 30 см.
Върху него се изсипват настърганите ябълки, които се поръсват с канела и кристална захар.
Върху ябълките се настъргва на едро ренде останалото тесто, което се е охладило добре във фризера. Ако тестото не е добре охладено и полепва по рендето, към него се прибавя още малко брашно, за да се втвърди.
Пека сладкиша във фурна на 200 градуса около 35 минути, докато стане розов отгоре.
След изваждането се поръсва с пудра захар.

Случвало се е да правя сладкиша с повечко ябълки- когато има много плодове и част от тях са натъртени или има опасност да се развалят. Тогава преди ябълките върху тестото слагам натрошени бисквитки (4-5 бисквити "Закуска"), които да поемат сока от ябълките и да дадат възможност на долната кора да се надигне.
Сладкишът е много вкусен и преди да е изстинал напълно, но е вероятно да се начупи при нарязване. Нас това никога не ни е притеснявало, още повече, че дребните несъвършенства могат да се маскират с топка ванилов сладолед. Ако сладкишът се остави да престои една нощ, проблемите с трошенето отпадат.