Е, вече определено не изглеждат така :) Вече са големи и независими. Даже днес не празнуваме заедно, защото са на фестивал. Това е първият им рожден ден, в който сме разделени и ми е малко мъчно, че занапред все по-често ще се случва така. И даже майка ми, от която се опитах да получа малко съчувствие, ме отряза с думите: Така трябва да бъде!
Мисля, че днешния ден е чудесен за една виртуална почерпка от нас. Момичетата са се включили в благотворителна великденска инициатива на гимназията им. Имало е възможност да се подготвят картички или сладкиши. Те, милите, са се записали като доброволци за правене на сладкиши. Правенето на картички определено щеше да ми е по-лесно, но обяснението на Рая беше, че сладкишите са вкусни. Та така имахме възможност няколко вечери поред да кулинарстваме и да подготвим ето това:
А ето и детайли:
Нали виждате топчетата в каната - имат практическо приложение: да не позволят на каната да се обърне. За жалост идеята за тях дойде след злополучно падане, при което пострадаха половината от петлите. Но затова пък имахме вкусни лешникови домашни сладки за сутрешното кафе :)
Тези зайци са ми фаворитите. Големи сладури станаха.Формичките поръчахме от тук. Момичето ни влезе в положението /естествено поръчахме в последния момент/ и доставката беше наистина бърза. Рая стана страшно добра в рисуването върху сладките и то без някакви специални приспособления, а с найлонова торбичка, напълнена с глазура и с отрязано крайче.
А тези кексчета са правени изцяло от децата. Цялата украса по опаковките също е тяхно дело. Бяха доста ентусиазирани и даже в един момент си помислих, че ще започнем да споделяме общо хоби.
Усилията ни са били възнаградени, защото всичко се е разпродало и даже сме получили някакво отличие от организаторите. Как да не е щастлив човек!
И като майка, дето е влязла в серия с хвалбите на рожбите си, да ви покажа и една актуална снимка на момичетата:
Е, похвалих се подобаващо!
Благодаря ви, че наминахте!