Котешки истории

С днешната картичка показвам първия си опит за оцветяване с  ProMarker-и. Умишлено си избрах картинка с по-малко елементи, защото все още не се чувствам уверена при оцветяването на малки детайли. По същата причина разпечатах госпожицата по-едричка.
Госпожицата срещнах в Pinterest. Беше любов от пръв поглед, може би заради котето, което държи. Като допълнение от мен сложих носле, уста и лунички на лицето й с помощта на прозрачен печат на Nellie Snellen. В оригинал момиченцето си имаше само очички и това предизвика лек дискомфорт у всички домашни (Милото ме попита: "Тази девойка няма ли си физиономия?").
Впечатленията ми от алкохолните маркери  като цяло са добри. Разполагам с 20 цвята, които обаче ми се струват недостатъчни за наистина спокойно оцветяване. Тъй като се забавлявах, вероятно ще попълвам и за в бъдеще колекцията си, но не мисля, че ще изоставя акварелните моливи-оцветяването с тях носи различно удоволствие, от което не ми се ще да се лишавам.

 

Когато дойде ред за оцветяването на котето, бях сигурна, че  ще бъде в бежово-карамелената гама като нашия котарак. Всъщност той вероятно разбра ролята си на вдъхновител и се почувства съпричастен към творческия процес, защото реши да даде своя принос за днешната публикация като се намеси при снимането на картичката. Провокиран от едно от  камъчетата, които използвам, за да подпирам картичките при снимането, Карамел-Макс влезе неочаквано в кадър. Снимката се получи размазана, но пък е весела и на нея се вижда част от вътрешното оформление на картичката :)

А ето и две негови снимки от вчера, когато за първи път ми позволи да го снимам в будно състояние. Просто навън имаше по-силен дразнител от мен, който ангажира вниманието му. Иначе като ме види с апарата свива демонстративно ушите.

Ще включа картичката в Забавлятелство Тринадесето: "Черна котка, Бял котарак".
Хубав и усмихнат ден на всички!