Водопад от обич

Тази година празникът на влюбените мина някак мимоходом около мен. Не че съм му голям почитател, но не мога да не се съглася, че ентусиазмът, с който децата го чакат и отбелязват действа заразително. Учителката им в началния курс беше забележителна жена (всъщност тя все още е такава, само дето вече не им преподава). Именно тя се опита да ги провокира да разменят саморъчно направени валентинки помежду си като израз на приятелски чувства. Това продължава и досега, въпреки че по-рано правеха валентинки за всички деца от класа, а сега, предвид възрастта, само за отбран кръг приятелчета. Като се замисля  установявам, че от децата съм получавала най-сладките обяснения в любов.

Тази година обаче празника на любовта  свари децата в дървена ваканция и следователно социалните контакти, а оттам и броя на валентинките,  значително се редуцираха :) Но пък аз получих страхотна картичка от тях! Това ме провокира да направя валентинка и за моето майче, което днес има рожден ден. И тъй като скоро правих картичка - водопад, реших, че асоциацията, която тези картички създават, може успешно да изрази обичта ми към нея. Затова се опитах да създам и водопад от обич.

А ето и водопада в действие:

Мисля да включа картичката във февруарското предизвикателство на Двете елши, а също и в Забавлятелство Четвърто: "Любов ли бе да я опишеш".
 Не мога да не споделя на какви сладури се натъкнах днес. Направени са от двете страни на входа на градската библиотека и наистина не можеш да ги подминеш без усмивка:

Весел и усмихнат ден на всички!