петък, 18 ноември 2011 г.

Свободни интерпретации на тема попарт

Може би се е случвало да споменавам, че децата ми са излезли от онази сладка възраст, в която проявяваха живо любопитство към всички мои занимания и всячески се опитваха да ми помагат. С навлизането в пубертета любопитството им естествено се насочи в други посоки и те изоставиха навика да се врат в ръцете ми докато правя нещо. Установих, че малко ми е мъчно и ми липсват онези времена, но какво да се прави - нещата се променят.
Снощи обаче, докато подготвях опаковката за подаръка на скъп наш рожденик, си имах помощник - тринадесетгодишната ми дъщеря Рая (и другата ми дъщеря е на същата възраст, близначки са). Даже ако трябва да съм точна, Рая свърши цялата работа, а аз й съдействах с даването на "ОЦУ" или "особено ценни указания". Тя сама оразмери и изряза шест разноцветни лентички хартия (5 на 15 см), после ги обработи с 3D пънч, подреди цветово, преплете и залепи върху плика, в който щяхме да пъхнем подаръка (ваучер за нещо приятно), а после налепи отгоре камъчета и нарисува пипалца на пеперудите. Получи се ето това:  
Резултатът по странен начин ми напомни за тази популярна творба на Анди Уорхол:
 
което пък от своя страна ни даде повод да си обясним, че съществува такова нещо като попарт :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар