Като малка обичах да се занимавам с разни приложни неща и да правя сама подаръци и картички за празниците за приятелите си. Докато като ученичка обичах да правя кукли от плат, по - късно обърнах внимание на ръчно правените поздравителни картички. Уви тези ми занимания в последните години затихнаха около останалите ангажименти.
През лятото обаче попаднах ва блоговете Хобисимо и Двете елши. Невъзможно беше да не се възхитя на висините, до които е достигнало картичкоправенето в сравнение със спомените от детските ми години, когато пънчовете, печатите, ембосинга и дори принтерите бяха terra incognita. Първоначално следях публикациите от чист зрителски интерес, но по-късно установих, че в главата ми се въртят проекти за собствени начинания в тази насока.
И така, няколко месеца по-късно, реших да зарадвам колегите си с поздравителни картички за Хелоуин. Защо за Хелоуин, при условие, че ние възрастните не сме свикнали да почитаме този празник? Защото Коледа е много далече, пък мен ме събрят ръцете да направя нещо и защото независимо от възрастта всеки би се зарадвал на малко внимание и специално отношение, без значение от повода, по който се получават.
Речено-сторено. Започнах да търся из интернет идеи и вдъхновения, които съответстват на скромното ми материално и техническо оборудване. Тогава попаднах на ето тези видео-уроци:
http://www.paigebatten.com/search/label/punch%20art.
Направо се влюбих в паяците и започнах да обмислям проекти с тях. Тъй като нямам пънчове като показаните в уроците, си направих шаблончета за изработването на частите. Допълнително от магазин, в който се продаваха материали за мартеници, си набавих мърдащи очички. Стори ми се, че с тези очички паяците ще са по-интересни. Така малко по малко се стигна до ето това:

Само искам да вметна, че идеята за изпълнението на паяжините си е моя и много се гордея с нея. За направата им първоначално разграфявам обратната страна на картончето на осем части с общ център (като снежинка), после върху всяка линия на по 1 см от центъра навън отбелязвам местата, на които ще се заплита паяжината (това на лицевата страна не се вижда и отбелязването е само за ориентир), следва вдяването на дълъг конец, с който първоначално се прави "снежинката" от лицевата страна, а после в посока отвън-навътре се започва оплитането на мрежата, като се правят възелчета върху основата и се опитваме възелчетата да съответстват на отбелязванията на обратната страна.
Картонът не "държи" възли, поради което вместо възел в началото трябва да се остави по-дълга "опашка", която да се завърже към другия край след направата на "снежинката". Ако се наложи смяна на конеца по време на работа, е по-добре да се завърже новият конец за някоя от вече застопорени нишки от обратната страна.
За украса на паяжината може да се сложи малко лепило след оплитането, което да се посипе с брокат, или пък още докато се плете да се нанижат мъниста.
Моите паяци не са залепени за картичката, а висят от нея на конец, свързан с паяжината.
Същите паяци могат да се използват и за украса на сладкиши или за други места в дома.