След всеки дъжд изгрява слънце

Здравейте, мили хора! С днешната картичка Ви каня да се присъедините към новото предизвикателство на TokBobok -TBC# 12 - Rainbow / Дъга. Май закъснях с публикацията, но ми изникнаха неочаквани препятствия. Преди да кажа няколко думи за тях обаче първо ще представя картичката. Ето я и нея:

Техниката е същата като предходната картичка, която правих. И тогава казах, че резултатът ми хареса, та затова реших да го повторя. Изключително полезни за направата и на двете картички ми бяха разноцветните картони, които си бях купила от LIDL. Камъчетата също са оттам. Ето и по-близък план:

Когато правих картичката си мислех за моя приятелка, която преминава през много тежък етап в живота си. Затова се спрях и на този оптимистичен надпис. Изобщо не съм предполагала, че картичката ще е толкова подходяща за ситуацията, в която аз и Милото попаднахме преди няколко дни. Бяхме решили да прекараме празниците на Гьокчеада-турски остров в Егейско море, популярен най-вече сред любителите на уиндсърфа и кайта. Плановете бяха Милото да кара сърф, а аз да мързелувам, да чета книжка и да ям вкусотии.  Самото село, в което бяхме, предлага настаняване в семейни хотели-няма спа, няма лъскави магазини, дискотеки, барове, басейни, аниматори, в заведенията не се сервира никакъв алкохол, дори бира. Има спокойствие, мили хора, органични плодове и зеленчуци и чудесна храна. За да добиете по-добра представя само ще кажа, че домашният любимец на дъщеричката на една от работещите жени в хотела беше бяло козле, което следваше децата като кученце дори на терасата на ресторанта.   За съжаление още първата нощ идиличните ни планове  бяха отнесени от разразилата се на острова буря с проливен дъжд и градушка. Сериозно пострада централната улица, където беше нашия хотел. От силния дъжд не само бяха наводнени и сериозно повредени жилища, хотели и магазини, но огромният воден поток по улицата влачеше като гумени играчки всевъзможни предмети и дори спрените автомобили. Доста коли пострадаха. Казаха, че е имало завлечени автомобили на пет километра извън селото. Паветата от улицата бяха изровени. Казаха също, че като по чудо не е имало човешки жертви, но голяма част от животните около селото, чието отглеждане е един от основните поминъци, са удавени. На следващия ден видяхме как цялата общност обедини сили и дух и успя буквално за ден да възстанови нормалния  ритъм на живот. Разчистването беше започнало от местните власти още преди да се е съмнало и дъждът да е спрял. Продължи през целия ден и през цялата следваща нощ. В него се включиха всички хора. Бях впечатлена, че въпреки собственото нещастие хората се притичваха на помощ един на друг, без да бъдат молени, просто заради човещината. Успокояваха дори нас, туристите, защото автомобилите ни бяха сериозно пострадали. И нашият семеен автомобил не правеше изключение. За щастие не беше завлечен  надалече, но състоянието му беше такова, че се наложи да го прибираме с платформа до България. Тук установихме, че е станал доста популярен, защото негови снимки се кипрят в няколко Интернет издания, за да илюстрират новината за пороите в Турция.
И след всичко описано дотук как да не си мисля, че надписът на картичката е особено актуален и за моя милост :)
С това описанието на нашите премеждия като че ли се изчерпи. Надявам се един ден да се върна на острова. Макар да не е типичната туристическа дестинация, атмосферата му и хората, които живеят там, са наистина неща, до които искам да се докосна отново.

Благодаря, че наминахте!
Хубава и успешна нова седмица!