събота, 14 януари 2012 г.

Щрак!

Преди около седмица попаднах на обявено предизвикателство с интригуващото име "Щрак". Задачата е да се изработи картичка, която може да се отваря и затваря по някакъв начин. Определено бях провокирана и започнах да мисля по въпроса. Първото нещо, което си представих, бяха ключалките на трезорите в банка Гринготс - феновете на Хари Потър знаят за какво става дума - невероятно сложни заключващи системи, устойчиви на заклинания и магически сили, абсолютно неподатливи на злонамерени опити за отваряне.
След кратък размисъл по темата и съпоставка на първоначалния замисъл със суровинните дадености и липсата на магически умения /за жалост съм обикновен мъгъл/, опростих идеята до включване на зъбни колела в проекта.  Тъй като не разполагах с такива, първо направих опит да изрежа от картон - получиха се доста големички колела, на които ужасно им личеше, че са ръчно изработени, примитивни и нескопосани. Тогава реших да потърся готови зъбни колела с подходящия размер.
На следващия ден отидох до едно часовникарско ателие, в което също поправят и чадъри. Самото ателие е миниатюрно - направено е на тераса на първия етаж от жилищен блок. Освен че е малко, вътре всеки свободен милиметър е покрит с всевъзможни чаркове - в пластмасови прозрачни кофички се съхраняват стотици стари ръчни часовници, от тавана висят окачени части с неизвестен произход, по всички стени има етажерки, които също преливат от дреболии с неясно предназначение. Самият часовникар е доста възрастен, трудно подвижен и слабо чуващ човек. Опитах се да му обясня, че имам нужда от зъбни колела и ако той има стари, непотребни и дори ръждясали, много ще се радвам да си купя. След като най-накрая успя да разбере какво търся, ме погледна изумено и единственото нещо, което ме попита беше: "Е, за какво ви са?" Как да му обясня при условие, че едва разбра какво търся, пък и сигурно щеше да ме помисли за смахната. Тогава само смънках, че на децата в училище им искат за нещо...Човекът нищо не каза повече, явно сконфузеното ми обяснение му беше достатъчно. Поогледа се, леко се надигна /вътре всичко е на една ръка разстояние, няма нужда да се става/ и с клещи отряза от един абстрактен букет чаркове, висящ от тавана,  тел, на която бяха нанизани няколко зъбни колелца. Не ми взе нито стотинка, въпреки че предложих да си платя.Така се сдобих със зъбни колела.
Следващият етап от осъществяването на проекта изискваше да се премахнат осите, върху които бяха закрепени зъбните колела. Тук на помощ се притече Милото /Мило, загубена съм без теб!/. С използването на два чифта клещи и две яки ръце проблемът ми беше разрешен. Последва боядисване на зъбчатките, и прикрепването им към картичката. Така беше създадена тази картичка, която се отваря и затваря при въртенето на най-горното зъбно колело:
Тази картичка е предназначена за 65-тата годишнина на член на нашето семейство - журналист и поет. Надписът върху нея е началото на едноименното стихотворение на сър Едуард Дайър /1543 г. - 1607 г./.
Ето и картичката в детайли:

И още няколко снимки, на които се вижда как са монтирани зъбните колела:
 Първоначално зъбчатките се боядисват. Аз използвах златна акрилна боичка. После с инструмент и лентички за куилинг, широки 1,5 мм, се прави основата, около която ще се постави колелото. С голяма игла се отбелязва мястото, където в последствие ще се перфорира картона. Това има значение само ако в непосредствена близост се закрепват повече зъбчатки,за да се наместят точно една до друга.
После с 2мм пънч се правят дупчици в картона на основата и в друг плътен картон, от който ще се изреже в последствие цветенцето /или кръгчето/, което ще се сложи между навитата куилинг лента и брадса. Целта на този елемент е да фиксира по - добре куилинг лентата и да не позволи на зъбчатката да излезе. Следва изрязване на цветенцето с пънч,  като се внимава малката дупчица да е в центъра, слагане на лепило върху горната страна на куилинг лентата, нареждане на елементите върху брадса, слагане на лепило върху долната страна на куилинг лентата и закрепване на брадса върху картона. Накрая трябва да се получи ето това:
video
В общи линии това е. Смятам да участвам с картичката в игра № 31 на Аrty-mark "Щрак".

6 коментара:

  1. Лелелееееле :-) Върховна е бих казала, и цялата тази подготовка за картичката... направо страхотно. И аз се чудих дали да не разглобя някой стар часовник, а хич не се сетих да отида до часовниакрая. Справила си се перфектно и символиката и надписа изобщо много ми харесва. Поздравления и балгодаря от сърце,че я сподели с нас!

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересна публикация, прочетох я и ми се искаше да има още! Картичката е страхотна, оригинална, нестандартна и много стилна! Всичко си е на мястото и поздравления за механизма а отваряне!

    ОтговорИзтриване
  3. Еха,...прекрасна идея и чудесно изпълнение!А колко много труд по издирването на чарковете..изчетох историята на картичката с голям интерес..Сигурна съм,че рожденика е бил очарован.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря! Струва ми се, че на рожденика наистина му хареса :)

    ОтговорИзтриване
  5. Картичката е просто страхотна! А замисъла за отварянето й е супер оригинален и идеен, и въобще - блестяща хрумка и изпълнение!

    ОтговорИзтриване