Мармалад от портокали или за това как един чревоугодник започна да вари сладка

Преди няколко години, докато се подготвях теоретично за коледните празници, срещнах тази рецепта. Стори ми се, че сладките ще са точно по мой вкус и реших да ги направя. Започнах да си набавям необходимите продукти, но ударих на камък при търсенето на конфитюра от портокали, който се слага в плънката. Тогава се сетих, че в любимото ми списание "Good Food" съм срещала такава рецепта. Поразтърсих се в старите броеве и действително в бр. 2 / 2008 г. намерих каквото ми бе нужно. Дотук добре, ама аз през живота си не бях варила сладко/мармалад/конфитюр - просто и майка ми и свекърва ми са страшно добри в тази област и не ми е минавало през ума да ги конкурирам, за да чуя накрая "Е, не е като на баба!". Пък и от обясненията ми се стори, че варенето на мармалада е двудневна епопея с неясен резултат. Първоначално се отказах, но оставих списанието на поставката за книги в кухнята, като декорация - ей така, да му се порадвам на хубавите снимки. Мислех, че с това съм приключила,  но въпросът какви ли са на вкус онези сладки продължи да ме занимава цяла седмица. Тогава реших-ще се пробвам да го направя този мармалад, пък каквото стане - най-много да изхабя кило захар и малко портокали и да спечеля драгоценен опит. Речено - сторено. Много старателно прочетох всички указания и си набавих необходимите продукти. Стъпка по стъпка повторих всичко и ....О, чудо! Сварих сама мармалад!
Оттогава съм правила 3 пъти мармалад от портокали. Не е имало случай да не стане. И сладките се получиха, но за тях би следвало да направя отделна публикация /ако стигна до правенето им и тази година/. А сега, та-та-та-тааам...

За направата на мармалада използвах: четири малки портокала /моите общо бяха с тегло 680 г, а в списанието се препоръчва тегло от 500 г/, сока от един лимон, 1 кг захар, 1,7 л вода.
 Във фруктиерата у нас се търкаляше самотно и нещастно и една мандарина, чийто сок също влезе в конфитюра - изобщо не се усеща.
Начин на приготвяне: Започва се от вечерта.Първо се измиват портокалите с топла вода, гъба и веро. После се разполовяват и изцеждат. На мен ми се получиха около 300 мл сок. После пулпата се изстъргва и се завързва в парче плат - аз ползвах тензух. Корите се нарязват на колкото се може по-тънки лентички-аз ги настъргах на V-образно ренде, на най-тънките възможно лентички. Първия път ги надробих с резачката на кухненския комбайн, но не повторих, защото сокът на сладкото, който после се желира, не става така бистър. Иначе начина на нарязване не оказва влияние върху вкуса. Изцеденият сок от портокалите и  лимона /и от сложената по милост мандарина/ се изсипва в тенджера от неръждаема стомана, в която ще се вари сладкото, след което се прибавят водата, нарязаните корички и вързопчето с пулпата. Тенджерата се захлупва и на заготовката за мармалада се пожелава "Лека нощ".
На следващия ден: във фризера се оставят 3-4 малки чинийки или една по-голяма,необходими по-късно за изпробване на готовността на мармалада /за мен тази работа с чинийките изглеждаше доста абстрактна, но се оказа, че действа безотказно/.  Съдържанието на тенджерата се загрява и се оставя да къкри без капак на средно силен огън около час и половина. Накрая коричките от портокала трябва съвсем да са омекнали. Тогава се вади вързопчето с пулпата, оставя се  да изстине и се изстисква сока от него.
Добавя се захарта и се разбърква до пълното й разтваряне, преди това не бива да ври. Увеличава се котлона и се оставя да ври около 15 минути, след което се дърпа настрани. После идва времето за пробите с чинийките. Смисълът на цялата работа със студените чинийки е да се получи впечатление за гъстотата на мармалада след изстиване. За целта върху студените чинийки се капват няколко капки от сока и после чинийките се връщат за 1 минута във фризера. Ако след това сокът още тече, сладкото се връща на котлона за 3-4 минути /в списанието пише за две минути, но явно аз започвам да правя пробите по-рано и ми е необходимо повече време за сгъстяване/. На мен ми бяха необходими около 40 минути от завирането до окончателното махане от котлона, заедно с времето за пробите, но предполагам, че тази цифра не е константна и зависи най-вече от количеството на водата.
След като мармалада се махне от котлона се оставя да си почине 10 минути. Ако се е образувала пяна, се маха - при мен беше много малко по краищата. Пълни се в сухи бурканчета - при мен се получиха три  буркана от 370 мл и едно бурканче от детски храни.

Първия път, когато правих мармалада, си оставих само едно бурканче от него, за да направя сладките. Останалите бурканчета раздадох като домашно правени подаръци, с подходящите опаковки. Тази година мармаладът стана чудесен и затова ще си помисля сериозно дали да се лиша от някое от скъпоценните бурканчета в полза на родата :)